Japan

Приключи работата на японската доброволка
ТОМОКО КОЙДЕ в 54 СОУ.
При нас тя беше година и половина.
На прощалното тържество в училище дойдоха - координатора Аки Хашимото и български преводач, които ни представиха филм за японската образователна система.
След България Томоко заминава като доброволка в Домениканската република.
Пожелаваме й успех. ОБИЧАМЕ ТЕ ТОМОКО!

Програма за обмен на учители с Япония
Японско посолство и асоциация за международен културен обмен ICEA – Токио

За поредна година в 54 СОУ "Св. Иван Рилски" се провежда "ПРАЗНИК НА ЯПОНСКАТА КУЛТУРА"
На събитието, което ще се състои на 18 май 2010 год., ще присъстват японският посланник и гости от японското посолство в България.

Програмата включва демонстрация на традиционни японски костюми (кимоно). Участниците в тържеството (учениците на 54 СОУ) са подготвили и кулинарни изненади от японката кухня, като суши и други деликатеси, които ще бъдат предложени за дегустация на гостите.

Настроение на празника ще внесат песните и танците от японския фолклор, изпълнени от учениците, както и аикидо демонстрациите.

Празникът на японската култура е мост между българските и японските традиции и култура.

Моменти от работата с учениците.

Японското кимоно с уникалната си изработка е ценено не само заради красотата си, но и като произведение на изящното и занаятчийското изкуство. Поради тази причина кимоната често се експонират по специфичен начин. Онова, което превръща кимоното в украшение, е детайлността и сложните техники на бродерията и боядисването, прилагани от професионалните занаятчии и майстори в Япония. В мотивите на кимоната умело е изразено естетическото чувство на японците, които високо ценят усещането за сезоните, за съдбата, за дълголетието, за здравето на децата.

Кройката на японското кимоно се е оформила през втората половина на XVI в. То е било основната дреха през следващите 300 години до навлизането на западното облекло в Япония. Кимоното става популярно сред мъжете и жените от всички социални групи из цялата страна.
Днес то е рядко срещана дреха във всекидневието и намира приложение само при специални случаи като церемониално облекло.

Суши произхожда от югоизточна Азия, където съществувала практиката да се съхранява риба, като се остави да ферментира в ориз. След месеци, рибата се изваждала от ориза и се консумирала, а оризът бил изхвърлян.

По време на периода Муромачи, в Япония към ориза започнали да прибавят оризов оцет за по-добър вкус. Оризовият оцет също така увеличавал киселинността на ориза и така помагал да се съкрати времето за ферментация.

През следващите векове в Осака се появило така нареченото оши-суши (oshi-zushi) – ориз и риба пресовани в дървени калъпи. Ястието достигнало до Едо (днешно Токио) през 18 век и до началото на 19 век било преобразувано в Едо-мае суши (Edo-mae zushi), за което се използвала прясно уловена риба от Едо-мае (залива Едо). По онова време този вид суши се смятал за евтина храна за много хора. И точно този вид суши станал стандартният вид суши популярен в Япония и по целия свят.

Моменти от работата с учениците.

"Gala_ka"